Демокрация ли? Оказва се, че жените предпочитат силна ръка
" Демокрацията ни лиши доста ", беше споделила веднъж Корнелия Нинова и с това даде старт на многочислени смешки. Сега пък излиза наяве, че след 30 години преход едвам 35% от българите споделят, че желаната от тях форма на държавно ръководство е " демократична народна власт с постоянни избори и многопартийна система ".
Цели 45 на 100 от популацията избират " мощен и съдбоносен водач, който да не бъде възпрепятстван от парламент или избори ".
Това е една дребна част от данните в отчет на Центъра за проучване на народна власт (ЦИД), озаглавен " Демокрацията в България – към момента нежна след три десетилетия преход ". Любопитно, само че и притеснително е разбиването на данните по пол. От него излиза наяве, че дамите са по-склонни да харесват авторитаризма.
Делът на мъжете и дамите измежду тези 35 на 100 от българите, които избират мощен водач, е почти идентичен (съответно 46% и 44%).
" Що се отнася до демократичната народна власт обаче, сред интервюираните мъже и дами има 10-процентна разлика, като 41% от мъжете и единствено 31% от дамите поддържат демократично устройство на страната. "
Дали тези данни имат някаква връзка с челните места, които заемаме в класациите за домашно принуждение – можем единствено да гадаем. На нас, българските дами, демокрацията няма по какъв начин да ни отнеме нещо, което въобще не сме получавали. А точно – чувството, че свободната ни воля е значима и точно тя е движещата мощ в живота ни, а не волята на мъжа.
Може би по тази причина, водени от нещо като политически стокхолмски синдром, ние избираме да ни ръководи някой с " твърда ръка ", вместо сами да участваме в ръководството на страната си, пък било то и единствено посредством практикуване на правото ни на глас. Нещо, което несъмнено не сме получили наготово като пол.
Иначе, в случай че се върнем на проучването, забавно е също, че най-продемократични са жителите от възрастовата група 45 – 54 години, при останалите възрастови групи по-голямата част от хората поддържат автократичния модел.
" Изненадващ и обезпокоителен е фактът, че по-младите генерации, между 25 – 34 и 35 – 44 години, като цяло изразяват по-силна податливост към властническото ръководство, отколкото към либерално-демократичната система ", констатират анализаторите.
По-образованите са по-демократично настроени, спрямо хората с по-ниска степен на обучение. България се оказва единствената от всички изследвани страни от Централна и Източна Европа, в която мощният лидер се избира пред демократичната промяна на властта. Най-силно този резултат контрастира с ситуацията в Унгария, където едвам 12% от интервюираните поддържат властническото ръководство.
Това може да отразява усещанията и нивата на поддръжка за актуалните държавни управления в съответните страни, само че би могло и да е резултат от исторически наследени настройки.
Александрина Пендачанска: Изборите са по-важни
Цели 45 на 100 от популацията избират " мощен и съдбоносен водач, който да не бъде възпрепятстван от парламент или избори ".
Това е една дребна част от данните в отчет на Центъра за проучване на народна власт (ЦИД), озаглавен " Демокрацията в България – към момента нежна след три десетилетия преход ". Любопитно, само че и притеснително е разбиването на данните по пол. От него излиза наяве, че дамите са по-склонни да харесват авторитаризма.
Делът на мъжете и дамите измежду тези 35 на 100 от българите, които избират мощен водач, е почти идентичен (съответно 46% и 44%).
" Що се отнася до демократичната народна власт обаче, сред интервюираните мъже и дами има 10-процентна разлика, като 41% от мъжете и единствено 31% от дамите поддържат демократично устройство на страната. "
Дали тези данни имат някаква връзка с челните места, които заемаме в класациите за домашно принуждение – можем единствено да гадаем. На нас, българските дами, демокрацията няма по какъв начин да ни отнеме нещо, което въобще не сме получавали. А точно – чувството, че свободната ни воля е значима и точно тя е движещата мощ в живота ни, а не волята на мъжа.
Може би по тази причина, водени от нещо като политически стокхолмски синдром, ние избираме да ни ръководи някой с " твърда ръка ", вместо сами да участваме в ръководството на страната си, пък било то и единствено посредством практикуване на правото ни на глас. Нещо, което несъмнено не сме получили наготово като пол.
Иначе, в случай че се върнем на проучването, забавно е също, че най-продемократични са жителите от възрастовата група 45 – 54 години, при останалите възрастови групи по-голямата част от хората поддържат автократичния модел.
" Изненадващ и обезпокоителен е фактът, че по-младите генерации, между 25 – 34 и 35 – 44 години, като цяло изразяват по-силна податливост към властническото ръководство, отколкото към либерално-демократичната система ", констатират анализаторите.
По-образованите са по-демократично настроени, спрямо хората с по-ниска степен на обучение. България се оказва единствената от всички изследвани страни от Централна и Източна Европа, в която мощният лидер се избира пред демократичната промяна на властта. Най-силно този резултат контрастира с ситуацията в Унгария, където едвам 12% от интервюираните поддържат властническото ръководство.
Това може да отразява усещанията и нивата на поддръжка за актуалните държавни управления в съответните страни, само че би могло и да е резултат от исторически наследени настройки.
Александрина Пендачанска: Изборите са по-важни
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ